Как оформям ръкописите си

Напоследък изоставам с блога. Причините за това за хубави и вълнуващи – всичко случващо се покрай появата на “Нощ”.

И все пак се надявам, че ще настъпи момент, когато дните ми ще бъдат една идея по-подредени, за да мога да се справям навреме със задачите. Макар че този блог едва ли мога да нарека задача – приятно ми е да пиша тук.

И така, днес ще споделя един малко по-сух, но пък важен текст за начина, по който оформям ръкописите си преди да поемат към издателството.

Когато започвах “Дом”, търсих в родни сайтове информация за това как трябва да изглежда един ръкопис – и не открих такава. Затова потърсих сред чуждестранните автори, които следя и там намерих това, което ми беше нужно. Не бях сигурна дали и издателствата у нас държат на същите рамки и изисквания, но реших да оформя ръкописа си така и се оказа, че всъщност и тук сравнително се работи по подобен модел както в чуждестранните издателства. Така че спазването на тези рамки винаги ще ви бъде от полза.

Когато редакторите четат получени ръкописи, видът на ръкописа е от значение най-малкото заради лекотата за четене – винаги се чете по-лесно добре оформен и изчистен формат – а за редакторите това е ценно имайки предвид колко ръкописи получават.

Преди да премина към ръкописа обаче, искам да обърна внимание на нещо много важно – изпращайте ръкописите си в издателства, които издават такъв тип литература. На страниците на издателствата у нас като че ли няма точна информация за това какъв тип ръкописи приемат – поне когато аз проверявах преди година и половина – но можете да добиете представа от книгите, които издават. Това е важно проучване.

Аз ще пиша за художествената (да я наречем класически тип) литература, тъй като това пиша – не съм сигурна как стоят нещата с жанровата такава – там принципите може да се различават.

За един художествен роман, особено дебютен, обемът на текста трябва да бъде между 70 000 и 110 000 думи. Разбира се, тези рамки са плаващи и може леко да се прескочат, но с малки разлики. Това е свързано от една страна с печатането на книгата впоследствие и най-вече с това, че в нов автор инвестицията от страна на издателството има определени рамки. Тази информация получих от чуждестранни писатели и от сайтовете на чуждестранни издателства и с “Дом” ги спазих. Ръкописът на “Дом” е от 86 000 думи.

За следващ роман нещата може да седят различно – все пак тогава имате и връзка с вашето издателство и винаги можете да се консултирате с редакторите. При мен обаче се получиха същите рамки и с “Нощ” – не беше нарочно, просто толкова изискваше историята – ръкописът на “Нощ” е около 79 000 думи.

Един ръкопис трябва да започва със заглавието, под него името на автора и годината на написване. На същата страница можете да напишете и броя на думите – аз ги пиша в горната дясна част.

Форматирам ръкописа така, че на всяка страница в горните ляв и десен ъгъл да пише съответно заглавието и името на автора – с малък шрифт.

Шрифтът, който използвам за ръкописа е Times New Roman, размер 12.

Форматирам ръкописа така, както ще бъде разделен, ако се превърне в книга – тоест, разделям го на съответните части, глави, подглави. И го номерирам. Също така включвам бележките под линия.

Тук е важно да посъветвам никога да не добавяте излишни неща в ръкописа – никакви картинки, никакви по-интересни шрифтове или цветове. Важното в ръкописа е текстът и чистият и подреден вид.

Моите ръкописи изглеждат като книга, но на А4 формат. Заглавие, автор, година, част, глава, текст. Нищо повече.

Никога не изпращам ръкописите си с лични бележки към редактора или с думи, подчертани в различни цветове, защото например се колебая дали да е тази или друга. Това е за работния вариант на ръкописа. Когато го изпращам на издателството, се старая да е напълно завършен като текст и форма – на редакторите им е ясно, че тепърва предстои редакция на този текст – няма нужда да добавяте бележки с колебанията си.

Ако има нещо, което искате да добавите като разяснение към текста (имам предвид не историята или източниците, а към самия текст – думи, изречения, формат) то е най-добре да се напише отделно в имейла или като писмо към ръкописа – зависи в какъв формат ще го изпращате – електронен или на хартия. Но ми се струва, че ако имате твърде много колебания спрямо текста и нужда да пояснявате и обяснявате – ръкописът просто още не е готов да поеме към издателството. Или пък вие твърде много се вторачвате в него – за това ще пиша в следващ пост за редакцията на ръкописа.

Аз изпращам ръкописите си в електронен формат. Изборът е ваш – може да ги изпратите и на хартия.

Към ръкописа трябва да изпратите и една страница с информация за вас. Това не е с цел подбор, а помага на редакторите да опознаят малко повече писателя. Хубаво е да включите важна информация за себе си – разбира се, години, местоживеене, образование, опит в литературата, професия, знания, ако желаете можете да напишете и нещо за личния си живот – аз например написах, че живея в София с (тогава) двете си деца. Описах накратко живота си до тук – къде съм родена, къде съм живяла и учила, какво съм завършила, какъв работен опит имам, какъв професионален опит имам в литературата (моят беше никакъв), кои са любимите ми писатели, колко езика говоря, откога пиша, за колко време съм написала “Дом” и няколко думи (само няколко) за историята. Всичко това, подчертавам, трябва да бъде написано кратко, стегнато, телеграфно. Това е информация, която помага да се опознае малко автора, затова само най-важното и съвсем кратичко. И отново повтарям – това не определя избора на редактора – определя го текстът, който изпращате.

В имейла е хубаво също да пишете учтиво, но телеграфно, без излишни благодарности и обяснения – съвсем професионален работен имейл. Представяте се, обяснявате какво изпращате – какъв жанр, колко думи – обяснявате, че приложено изпращате и малко повече информация за себе си. Благодарите за вниманието и това е. Оттам насетне е трескавото чакане. Може да отнеме един, два месеца. Не съм сигурна дали, ако един ръкопис не е одобрен, винаги ще получите отговор – не знам как стои с всички издателства – но обикновено отговор има. Може би зависи и от редактора.

Друг важен момент е – ако успеете да откриете различните редактори, които се занимават с четене на нови ръкописи, може да си изберете един и да изпратите своя директно на неговия имейл. Това зависи от информацията, споделена на сайтовете на издателствата. Но отново подчертавам – най-важното е да изпратите ръкописа си там, където издават такъв тип литература.

Това е всичко, за което се сещам спрямо формата на ръкописа – в друг пост бях писала за програмата, която използвам за писане, но ще я спомена и тук – Scrivener. След завършването на ръкописа, много лесно се прехвърля в word формат, който да бъде готов за изпращане.

Надявам се тази информация да е била полезна, а ако имате още въпроси, свързани с това, то – пишете ми. 😊🕯

Творчески процес

Започвайки този текст си давам сметка, че да опишеш творческия си процес е трудна задача. Може би тъкмо, защото е творчески и в него трудно се вписва рутина. В потока на мислите, в овладяването и канализирането на вдъхновението, в съживяването на героите, в създаването на света, който впоследствие споделяш с читателите. Понякога самата аз си задавам този въпрос: как го правя? И много ми се иска да имам еднозначен и непоколебим отговор, за да мога да управлявам вдъхновението си. Уви.

Ще се опитам обаче да пресъздам, доколкото ми е възможно, начина, по който протича моят творчески процес. Истината е, че той се заражда дълго преди да седна и да излея историята си. Вдъхновението е съвкупност от всичко срещнато по житейския път. Впечатлителен и любознателен човек съм, а също така с годините се научих да проявявам емпатия – това е основата на моята способност да създавам пълнокръвни герои.

Понякога си спомням за творческия си процес с тих ужас, защото, колкото и вълнуващ да е, той е и жестоко ограбващ жизнените ми сили – всичко отива към историята. “Дом” и “Нощ” бяха написани с много малко времево разстояние. И когато завърших “Нощ”, имах усещането, че цялата ми същност, съдържанието ми, е напълно изсмукано от тези два романа. Струва ми се, че с всеки автор е така. Затова е важно понякога да оставяме вдъхновението на мира – не съм привърженик на мнението, че един прозаик трябва да пише всеки ден. Напротив – миговете, когато оставяме любовта си към писането, за да попием от заобикалящия ни свят, са миговете, в които се трупа вдъхновението. Забелязала съм едно нещо при себе си, което много ми помага в писането – моите наблюдателност и аналитичност. Хубаво е човек да гледа критично на света, да се опитва винаги да раздроби заобикалящото го до първопричините, първоизточниците. Колкото по-аналитично приемаме света и хората около себе си, толкова по-живи и плътни свят и герои ще успеем да пресъздадем. Познаването на човешката психология също е важна част от изграждането на един образ – преди години се вълнувах от психология и изчетох доста книги на тази тема – книгите на Карл Юнг, Пиер Дако, лекциите на Фройд, и така нататък. Не използвам нещо специално научено от там, защото като че ли в онези книги погледът върху човека е твърде сух, но се научих да гледам към човека с аналитичен поглед и винаги да търся първопричините. И това ми помага в изграждането на образите. Но отново искам да се върна към емпатията – тя е ключът към създаването на жив герой и на жива история.

Философията също е важна част от пътя на един писател – тя дава различни погледи върху света, върху човека и смисъла му – философията на Ницше, Кантовата етика, разбира се, древните философи.

Преминавайки през всички тези, да ги наречем – етапи, човек започва да живее по-осъзнато, а това означава, че вече е способен да изгради своето виждане за света, своята философия – и това да се превърне в облика на неговото творчество. Защото всяко творчество трябва да има своя облик, своя смисъл.

Вдъхновявам се от всичко – нямам готов отговор за източника на моето вдъхновение. Може да е една-единствена чута дума, мелодия, нечия разказана история, прочетена книга, размисли, преживяване – както казах, всичко. Но голяма роля за вдъхновението ми играе музиката. Обикновено е класическа, макар да има изключения. Пиша винаги с музика – като тих фон и обикновено една, две до четири мелодии – тя ми помага да потъна мигом в историята. Любимият ми композитор е Шопен. Вдъхновявам се от всичко, създадено от него, а неговата прелюдия номер 4, опус 28 е мелодията на душата ми. Действително от тийнейджърските ми години я слушам и вече се е превърнала в нещо като нужда – има дни, когато съзнанието ми се успокоява задължително с нея. Докато пишех “Дом”, слушах няколко мелодии на Лудовико Ейнауди – любим съвременен композитор. Докато пишех “Нощ”, слушах една прекрасна мелодия на Агнес Обел – “September Song”, Porz Goret на Yann Tiersen, и отново Лудовико Ейнауди – най-вече една любима негова мелодия “Run”. Завинаги ще свързвам тези мелодии с историите ми.

В книгите си изследвам онова, което ме вълнува – може би това е причината те да звучат така откровено. Никога не пиша за неща, които не ме вълнуват, които не са ми интересни и които не познавам. Героите ми често представляват хора, които бих искала да познавам. Затова и толкова ми липсват след написването на историята.

Започвам описанието на творческия процес толкова отдалеч, защото всъщност сядането пред компютъра е крайната точка на този процес, а най-важен и ценен е пътят до този момент – това е нещото, което ще се усеща най-силно от читателя. Пътят на писателя към зараждането на историята. Писателят трябва да бъде психолог, историк, философ, и най-вече – човек.

Историите се зараждат в главата ми, подтикнати от мои впечатления и разсъждения. Когато това се случи – когато нещо ме вдъхнови – оставям мислите да се реят в главата ми, нищо не записвам, не насилвам потока на въображението. Изчаквам историята да добие форма, да се появят образите, от които после ще създам своите герои. Когато усетя, че историята е узряла, я обсъждам у дома. Това е важен процес, защото тогава търся смисъла на това, което искам да разкажа – не мога да пиша без да знам какъв е смисълът на това, което пиша. Винаги започвам историите си, знаейки тяхната еманация. И това ми помага изключително много в хода на развитието й и при появявата на всички герои – да знам смисъла и приноса на всеки един от тях към историята. Пиша по усет и памет – нямам схеми. Използвам много удобна програма “Scrivener”, създадена за писатели – благодарение на нея мога да прескачам във всеки един момент към всяка глава от романа само с един клик. Също така, програмата позволява да се водят записки встрани от всяка глава на историята – или частите, на които писателят реши да я раздели. Самата аз рядко си водя записки, докато пиша, но пък тази опция ми помага при редакцията. Когато съм в творчески процес, пиша всеки ден, обикновено по четири/пет/шест часа. Но все пак изключения винаги има – животът често е непредвидим. Докато пиша, за мен е по-важно да не прекъсвам потока на вдъхновението, отколкото да разсъждавам върху дадена дума, която усещам, че в момента ми се изпълзва. Затова не спирам, ако усетя, че написаната дума не е съвсем точна – оставям я за после, обикновено за първата редакция. Пиша винаги у дома, за предпочитане в тишина и спокойствие, но напоследък покрай малкия ми син, се научих да пиша сред всякакви шумове – не е лесно, но е възможно.

От огромно значение за мен е да разделя главите или частите на книгата още в началото – започвайки я, да знам на колко части ще бъде разделена и на горе-долу колко дълги глави. Разбира се, не се съобразявам стриктно с обема на една глава, следвам текста. Но не мога да напиша така плавно подреждаща се като пъзел история, ако просто я опиша в един цял текст, който едва впоследствие да трябва да разделям на части и глави – така винаги ще ми се губи силата на началото и края на главата или на частите от историята.

Друг важен за мен момент е имената на героите ми. Избирам ги още в мига, когато героите се появяват в главата ми, преди да започна да ги създавам с думи – избирам името много дълго, докато не усетя, че е точното. Така героят оживява в главата ми.

И накрая ще споделя, че когато започвах да пиша “Дом” много ме бе впечатлил и вдъхновил един филм, екранизация по великолепна книга: “Изобретението на Хюго”. И до днес ми е любим. 😊🙏🏻

Пътят на “Дом” – втора част

Днес ще разкажа за пътя на ръкописа към публикуване. Темата е дълга и богата, затова следващият път ще разкажа какво следва след публикуването на романа. Или поне как се случи при мен.

И така:

Важно е първо да споделя, че написах “Дом” без мисълта за това дали ще бъде издаден и дали изобщо някой ще прочете моята история. Пишех я за себе си, защото изпитвах нуждата да я напиша, да я излея от мен. Струва ми се, че това е единственият начин да пишеш откровено. А откровеността или липсата на такава се усеща от читателя. Винаги се усеща. Тук ми се ще да добавя и още нещо: никога не подценявайте читателя. Той усеща и разбира много повече, отколко понякога може би на писателя му се иска. Едно от най-важните неща при писането е откровеността със самия себе си – писателят трябва да бъде готов да погледне към себе си и да се приеме, да погледне към света, приемайки и него, а ако се налага – да му прости. И тогава ще може да напише своята история с онази откровеност, която би могла да докосне читателя и да остави своята следа у него. Ако писателят пише с мисълта за мнението на читателя, подвластен на егото си – обрича сам себе си и историята си.

Но да се върна на “Дом”. След като завърших ръкописа – усещайки, че в историята има смисъл и, за пръв път от годините писане насам, написаното е готово да бъде показано – внимателно обмислих на кого да го поверя за прочит. Важно е ръкописите да се поверяват на хора, които могат да дадат обективна оценка за написаното, а също и конструктивна критика. Винаги е изкушаващо да покажем сътвореното от нас на близките ни – но те често са твърде пристрастни, за да бъдат обективни. В процеса на писане, аз се осланях на мнението на моя съпруг – както правех и с “Нощ” и явно това ще се превърне в традиция – но го правя с увереността, че оценката, която получавам е обективна. В това отношение имам късмет.

Когато ръкописът на “Дом” бе готов, избрах трима човека – различен тип читатели – от които можех да получа различни гледки точки.

И трите гледни точки – всяка носеща своята индивидуалност – допринесоха за увереността ми, че ръкописът притежава нужната стойност, за да тръгне по пътя на издаването. Между другото не мога да не вмъкна тук вълнението от обратната връзка – първите думи, които чуваш за историята си – това е незабравимо преживяване!

Понякога си мисля, че когато узрее твоят момент, нещата се случват сякаш с вълшебство. Благодарна съм, че успях да дочакам този момент, оценявайки обективно през годините сътворените от мен истории, и не поех по пътя на издаването по-рано от времето ми. Защото с това си обяснявам начина, по който се разгърна пътят на “Дом” към публикуването му.

След прочита на ръкописа от тримата читатели, на които го поверих, един от тях ме насочи за съвет, относно пътя на ръкописа оттук насетне, към човек, който има по-професионален поглед върху литературната общност у нас. Съвсем откровено признавам, че тогава не познавах никой близък до литературния свят у нас – действително не знаех накъде да поема и какво ме очаква. Затова насоката, която получих от този човек относно издателствата бе изключителна ценна.

Най-важният фактор при избора бе издателството да работи сериозно и отговорно с млади български писатели, влагайки в тяхното развитие. Накрая изборът се сведе до три издателства, от които аз избрах издателство “Хермес”.

Винаги много съм харесвала Пловдив, а “Хермес” е голямо и уважавано издателство с традиции. Ще споделя нещо лично: при избора, проверих главните редактори на издателствата в интернет и се доверих на своя усет – нямаше как да не ми повлияе благостта, която Валентин Георгиев – главният редактор на издателство “Хермес” – излъчва. И се оказах права – издателство “Хермес” е едно вълшебно място, благодарение на което творя със спокойствие и увереност.

Изпратих ръкописа си и след около месец и половина получих положителен отговор. А вълнението за този месец и половина беше огромно!

Тук искам да отбележа, че в издателствата четат ръкописите, които получават. Чувала съм, че е така и за другите, а за моето мога да го заявя уверено. Времето за отговор не може да бъде кратко, тъй като издателствата са силно натоварени, а ръкописите, които получават са изключително много! Така че – нужно е търпение.

В следващ пост ще отделя специално внимание на това как трябва да изглеждат ръкописите, когато се изпращат към издателства и какво трябва да се добави като информация към тях.

Аз избрах да изпратя ръкописа си само на едно издателство с решението да преценя какво да правя по-натам спрямо отговора, който ще получа. Разбира се, един ръкопис може да бъде изпратен едновременно на няколко издателства, но аз предпочетох по-тихия и по-бавен път – някак все ми се струва, че така се случват хубавите неща – с малко повече търпение и вяра. При мен се случи така, че първото издателство, на което изпратих ръкописа си е това, от чието семейство сега съм част. За което съм изключително благодарна!

Никога няма да забравя колко се вълнувах, когато получих отговора от издателство “Хермес”! Беше кратък и внимателен, същевременно мил и напълно човешки. Усмивката не слезе от лицето ми цял ден. А после дълго не можех да осъзная, че наистина се случва – ръкописът ми ще се превърне в книга!

Държа да споделя нагласата си, когато одобрителния отговор от “Хермес” бе налице: взех съвсем съзнателното решение да се доверя изцяло на издателството, от чието семейство ставах част. Беше ми ясно, че много неща не разбирам що се отнася до редакция, оформление, избор на корица, пътя на книгата след публикуването й. Затова още в началото на пътя на “Дом”, поех по него с нагласата за доверие в професионализма на хората, с които щях да се срещна и да работя.

След като ръкописът стане част от едно издателство, следва дълъг път към публикуването – дълъг, защото работата е много, особено когато се работи професионално. Определя се кога ще бъде издадена книгата – доверете се на издателството, те имат опит и знаят на коя книга кога й е времето да бъде представена. След това се започва работата – авторът трябва още веднъж да прегледа ръкописа си, да нанесе финални редакции, да избере окончателното заглавие, да напише своите послания, ако има такива. Тук ще споделя за “Дом”: истината е, че избрах заглавието много трудно. Дълго се чудех и лутах между най-различни варианти. И тогава получих много ценен съвет: ако изпитвам трудност да открия своето заглавие, да направя следното: да прочета отново ръкописа и да си запиша всички думи, които се повтарят най-често или се открояват със своето значение и смисъл. Ето така открих това заглавие, което не можеше да бъде по-точно и подходящо за историята, която обобщава. “Дом”.

След като авторът изпрати окончателния вариант на своя ръкопис, той попада в ръцете на редактора. Редакторът се определя от издателството – доверете им се, отново – те имат опит. Вълнението, докато чакаш редактирания си ръкопис е огромно! В следващ пост ще поговоря за редакцията, а тук само ще спомена, че отново доверието е много важно – от голямо значение е да не се забравя, че всеки е професионалист в своята сфера, а писателят е писател, но не е редактор. Затова вслушвайте се в редактора – опитайте се да разберете причината за всяко предложение, за да може да вникнете в текста през неговите очи – това е и много полезен опит за редакциите на следващите ви текстове.

Крайната дума за редакцията е на писателя – но отново наблягам – редакцията е много, много важна, а свежият чифт очи е незаменим.

И с “Дом” и с “Нощ” съм приемала почти всички, ако не и всички, редакции от редактора.

След като мине финалната редакция на текста, той минава през коректор и това вече е моментът, когато няма връщане назад – нищо повече не може да се променя по текста.

Оттам насетне следва оформлението на корицата – писателят може да сподели своите предложения и идеи, но решението е на професионалистите (графичният дизайнер и издателството) и тук отново писателят трябва да прояви доверие и вяра в това, че всички работят в името на най-добрия възможен резултат.

И в този миг идва трепетното очакване най-сетне да хванеш рожбата си в ръце! Никога няма да забравя това усещане – да разлистя книгата си за пръв път! Признавам, че когато се прибрах у дома, я поставих на лавицата с любимите ми книги – колко пъти се връщах да си я гледам там!

И тъй като текстът стана твърде дълъг, явно ще пиша отново на тази тема – за да разкажа малко повече за представянето на един роман, да споделя своя опит с премиерите и да разкажа наученото за тази година и половина – какво един писател може да направи сам, за да задвижи пътя на романа си до домовете на своите читатели. ☺️🙏🏻🕯