Пътят на “Дом” – втора част

Днес ще разкажа за пътя на ръкописа към публикуване. Темата е дълга и богата, затова следващият път ще разкажа какво следва след публикуването на романа. Или поне как се случи при мен.

И така:

Важно е първо да споделя, че написах “Дом” без мисълта за това дали ще бъде издаден и дали изобщо някой ще прочете моята история. Пишех я за себе си, защото изпитвах нуждата да я напиша, да я излея от мен. Струва ми се, че това е единственият начин да пишеш откровено. А откровеността или липсата на такава се усеща от читателя. Винаги се усеща. Тук ми се ще да добавя и още нещо: никога не подценявайте читателя. Той усеща и разбира много повече, отколко понякога може би на писателя му се иска. Едно от най-важните неща при писането е откровеността със самия себе си – писателят трябва да бъде готов да погледне към себе си и да се приеме, да погледне към света, приемайки и него, а ако се налага – да му прости. И тогава ще може да напише своята история с онази откровеност, която би могла да докосне читателя и да остави своята следа у него. Ако писателят пише с мисълта за мнението на читателя, подвластен на егото си – обрича сам себе си и историята си.

Но да се върна на “Дом”. След като завърших ръкописа – усещайки, че в историята има смисъл и, за пръв път от годините писане насам, написаното е готово да бъде показано – внимателно обмислих на кого да го поверя за прочит. Важно е ръкописите да се поверяват на хора, които могат да дадат обективна оценка за написаното, а също и конструктивна критика. Винаги е изкушаващо да покажем сътвореното от нас на близките ни – но те често са твърде пристрастни, за да бъдат обективни. В процеса на писане, аз се осланях на мнението на моя съпруг – както правех и с “Нощ” и явно това ще се превърне в традиция – но го правя с увереността, че оценката, която получавам е обективна. В това отношение имам късмет.

Когато ръкописът на “Дом” бе готов, избрах трима човека – различен тип читатели – от които можех да получа различни гледки точки.

И трите гледни точки – всяка носеща своята индивидуалност – допринесоха за увереността ми, че ръкописът притежава нужната стойност, за да тръгне по пътя на издаването. Между другото не мога да не вмъкна тук вълнението от обратната връзка – първите думи, които чуваш за историята си – това е незабравимо преживяване!

Понякога си мисля, че когато узрее твоят момент, нещата се случват сякаш с вълшебство. Благодарна съм, че успях да дочакам този момент, оценявайки обективно през годините сътворените от мен истории, и не поех по пътя на издаването по-рано от времето ми. Защото с това си обяснявам начина, по който се разгърна пътят на “Дом” към публикуването му.

След прочита на ръкописа от тримата читатели, на които го поверих, един от тях ме насочи за съвет, относно пътя на ръкописа оттук насетне, към човек, който има по-професионален поглед върху литературната общност у нас. Съвсем откровено признавам, че тогава не познавах никой близък до литературния свят у нас – действително не знаех накъде да поема и какво ме очаква. Затова насоката, която получих от този човек относно издателствата бе изключителна ценна.

Най-важният фактор при избора бе издателството да работи сериозно и отговорно с млади български писатели, влагайки в тяхното развитие. Накрая изборът се сведе до три издателства, от които аз избрах издателство “Хермес”.

Винаги много съм харесвала Пловдив, а “Хермес” е голямо и уважавано издателство с традиции. Ще споделя нещо лично: при избора, проверих главните редактори на издателствата в интернет и се доверих на своя усет – нямаше как да не ми повлияе благостта, която Валентин Георгиев – главният редактор на издателство “Хермес” – излъчва. И се оказах права – издателство “Хермес” е едно вълшебно място, благодарение на което творя със спокойствие и увереност.

Изпратих ръкописа си и след около месец и половина получих положителен отговор. А вълнението за този месец и половина беше огромно!

Тук искам да отбележа, че в издателствата четат ръкописите, които получават. Чувала съм, че е така и за другите, а за моето мога да го заявя уверено. Времето за отговор не може да бъде кратко, тъй като издателствата са силно натоварени, а ръкописите, които получават са изключително много! Така че – нужно е търпение.

В следващ пост ще отделя специално внимание на това как трябва да изглеждат ръкописите, когато се изпращат към издателства и какво трябва да се добави като информация към тях.

Аз избрах да изпратя ръкописа си само на едно издателство с решението да преценя какво да правя по-натам спрямо отговора, който ще получа. Разбира се, един ръкопис може да бъде изпратен едновременно на няколко издателства, но аз предпочетох по-тихия и по-бавен път – някак все ми се струва, че така се случват хубавите неща – с малко повече търпение и вяра. При мен се случи така, че първото издателство, на което изпратих ръкописа си е това, от чието семейство сега съм част. За което съм изключително благодарна!

Никога няма да забравя колко се вълнувах, когато получих отговора от издателство “Хермес”! Беше кратък и внимателен, същевременно мил и напълно човешки. Усмивката не слезе от лицето ми цял ден. А после дълго не можех да осъзная, че наистина се случва – ръкописът ми ще се превърне в книга!

Държа да споделя нагласата си, когато одобрителния отговор от “Хермес” бе налице: взех съвсем съзнателното решение да се доверя изцяло на издателството, от чието семейство ставах част. Беше ми ясно, че много неща не разбирам що се отнася до редакция, оформление, избор на корица, пътя на книгата след публикуването й. Затова още в началото на пътя на “Дом”, поех по него с нагласата за доверие в професионализма на хората, с които щях да се срещна и да работя.

След като ръкописът стане част от едно издателство, следва дълъг път към публикуването – дълъг, защото работата е много, особено когато се работи професионално. Определя се кога ще бъде издадена книгата – доверете се на издателството, те имат опит и знаят на коя книга кога й е времето да бъде представена. След това се започва работата – авторът трябва още веднъж да прегледа ръкописа си, да нанесе финални редакции, да избере окончателното заглавие, да напише своите послания, ако има такива. Тук ще споделя за “Дом”: истината е, че избрах заглавието много трудно. Дълго се чудех и лутах между най-различни варианти. И тогава получих много ценен съвет: ако изпитвам трудност да открия своето заглавие, да направя следното: да прочета отново ръкописа и да си запиша всички думи, които се повтарят най-често или се открояват със своето значение и смисъл. Ето така открих това заглавие, което не можеше да бъде по-точно и подходящо за историята, която обобщава. “Дом”.

След като авторът изпрати окончателния вариант на своя ръкопис, той попада в ръцете на редактора. Редакторът се определя от издателството – доверете им се, отново – те имат опит. Вълнението, докато чакаш редактирания си ръкопис е огромно! В следващ пост ще поговоря за редакцията, а тук само ще спомена, че отново доверието е много важно – от голямо значение е да не се забравя, че всеки е професионалист в своята сфера, а писателят е писател, но не е редактор. Затова вслушвайте се в редактора – опитайте се да разберете причината за всяко предложение, за да може да вникнете в текста през неговите очи – това е и много полезен опит за редакциите на следващите ви текстове.

Крайната дума за редакцията е на писателя – но отново наблягам – редакцията е много, много важна, а свежият чифт очи е незаменим.

И с “Дом” и с “Нощ” съм приемала почти всички, ако не и всички, редакции от редактора.

След като мине финалната редакция на текста, той минава през коректор и това вече е моментът, когато няма връщане назад – нищо повече не може да се променя по текста.

Оттам насетне следва оформлението на корицата – писателят може да сподели своите предложения и идеи, но решението е на професионалистите (графичният дизайнер и издателството) и тук отново писателят трябва да прояви доверие и вяра в това, че всички работят в името на най-добрия възможен резултат.

И в този миг идва трепетното очакване най-сетне да хванеш рожбата си в ръце! Никога няма да забравя това усещане – да разлистя книгата си за пръв път! Признавам, че когато се прибрах у дома, я поставих на лавицата с любимите ми книги – колко пъти се връщах да си я гледам там!

И тъй като текстът стана твърде дълъг, явно ще пиша отново на тази тема – за да разкажа малко повече за представянето на един роман, да споделя своя опит с премиерите и да разкажа наученото за тази година и половина – какво един писател може да направи сам, за да задвижи пътя на романа си до домовете на своите читатели. ☺️🙏🏻🕯

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s