Как оформям ръкописите си

Напоследък изоставам с блога. Причините за това за хубави и вълнуващи – всичко случващо се покрай появата на “Нощ”.

И все пак се надявам, че ще настъпи момент, когато дните ми ще бъдат една идея по-подредени, за да мога да се справям навреме със задачите. Макар че този блог едва ли мога да нарека задача – приятно ми е да пиша тук.

И така, днес ще споделя един малко по-сух, но пък важен текст за начина, по който оформям ръкописите си преди да поемат към издателството.

Когато започвах “Дом”, търсих в родни сайтове информация за това как трябва да изглежда един ръкопис – и не открих такава. Затова потърсих сред чуждестранните автори, които следя и там намерих това, което ми беше нужно. Не бях сигурна дали и издателствата у нас държат на същите рамки и изисквания, но реших да оформя ръкописа си така и се оказа, че всъщност и тук сравнително се работи по подобен модел както в чуждестранните издателства. Така че спазването на тези рамки винаги ще ви бъде от полза.

Когато редакторите четат получени ръкописи, видът на ръкописа е от значение най-малкото заради лекотата за четене – винаги се чете по-лесно добре оформен и изчистен формат – а за редакторите това е ценно имайки предвид колко ръкописи получават.

Преди да премина към ръкописа обаче, искам да обърна внимание на нещо много важно – изпращайте ръкописите си в издателства, които издават такъв тип литература. На страниците на издателствата у нас като че ли няма точна информация за това какъв тип ръкописи приемат – поне когато аз проверявах преди година и половина – но можете да добиете представа от книгите, които издават. Това е важно проучване.

Аз ще пиша за художествената (да я наречем класически тип) литература, тъй като това пиша – не съм сигурна как стоят нещата с жанровата такава – там принципите може да се различават.

За един художествен роман, особено дебютен, обемът на текста трябва да бъде между 70 000 и 110 000 думи. Разбира се, тези рамки са плаващи и може леко да се прескочат, но с малки разлики. Това е свързано от една страна с печатането на книгата впоследствие и най-вече с това, че в нов автор инвестицията от страна на издателството има определени рамки. Тази информация получих от чуждестранни писатели и от сайтовете на чуждестранни издателства и с “Дом” ги спазих. Ръкописът на “Дом” е от 86 000 думи.

За следващ роман нещата може да седят различно – все пак тогава имате и връзка с вашето издателство и винаги можете да се консултирате с редакторите. При мен обаче се получиха същите рамки и с “Нощ” – не беше нарочно, просто толкова изискваше историята – ръкописът на “Нощ” е около 79 000 думи.

Един ръкопис трябва да започва със заглавието, под него името на автора и годината на написване. На същата страница можете да напишете и броя на думите – аз ги пиша в горната дясна част.

Форматирам ръкописа така, че на всяка страница в горните ляв и десен ъгъл да пише съответно заглавието и името на автора – с малък шрифт.

Шрифтът, който използвам за ръкописа е Times New Roman, размер 12.

Форматирам ръкописа така, както ще бъде разделен, ако се превърне в книга – тоест, разделям го на съответните части, глави, подглави. И го номерирам. Също така включвам бележките под линия.

Тук е важно да посъветвам никога да не добавяте излишни неща в ръкописа – никакви картинки, никакви по-интересни шрифтове или цветове. Важното в ръкописа е текстът и чистият и подреден вид.

Моите ръкописи изглеждат като книга, но на А4 формат. Заглавие, автор, година, част, глава, текст. Нищо повече.

Никога не изпращам ръкописите си с лични бележки към редактора или с думи, подчертани в различни цветове, защото например се колебая дали да е тази или друга. Това е за работния вариант на ръкописа. Когато го изпращам на издателството, се старая да е напълно завършен като текст и форма – на редакторите им е ясно, че тепърва предстои редакция на този текст – няма нужда да добавяте бележки с колебанията си.

Ако има нещо, което искате да добавите като разяснение към текста (имам предвид не историята или източниците, а към самия текст – думи, изречения, формат) то е най-добре да се напише отделно в имейла или като писмо към ръкописа – зависи в какъв формат ще го изпращате – електронен или на хартия. Но ми се струва, че ако имате твърде много колебания спрямо текста и нужда да пояснявате и обяснявате – ръкописът просто още не е готов да поеме към издателството. Или пък вие твърде много се вторачвате в него – за това ще пиша в следващ пост за редакцията на ръкописа.

Аз изпращам ръкописите си в електронен формат. Изборът е ваш – може да ги изпратите и на хартия.

Към ръкописа трябва да изпратите и една страница с информация за вас. Това не е с цел подбор, а помага на редакторите да опознаят малко повече писателя. Хубаво е да включите важна информация за себе си – разбира се, години, местоживеене, образование, опит в литературата, професия, знания, ако желаете можете да напишете и нещо за личния си живот – аз например написах, че живея в София с (тогава) двете си деца. Описах накратко живота си до тук – къде съм родена, къде съм живяла и учила, какво съм завършила, какъв работен опит имам, какъв професионален опит имам в литературата (моят беше никакъв), кои са любимите ми писатели, колко езика говоря, откога пиша, за колко време съм написала “Дом” и няколко думи (само няколко) за историята. Всичко това, подчертавам, трябва да бъде написано кратко, стегнато, телеграфно. Това е информация, която помага да се опознае малко автора, затова само най-важното и съвсем кратичко. И отново повтарям – това не определя избора на редактора – определя го текстът, който изпращате.

В имейла е хубаво също да пишете учтиво, но телеграфно, без излишни благодарности и обяснения – съвсем професионален работен имейл. Представяте се, обяснявате какво изпращате – какъв жанр, колко думи – обяснявате, че приложено изпращате и малко повече информация за себе си. Благодарите за вниманието и това е. Оттам насетне е трескавото чакане. Може да отнеме един, два месеца. Не съм сигурна дали, ако един ръкопис не е одобрен, винаги ще получите отговор – не знам как стои с всички издателства – но обикновено отговор има. Може би зависи и от редактора.

Друг важен момент е – ако успеете да откриете различните редактори, които се занимават с четене на нови ръкописи, може да си изберете един и да изпратите своя директно на неговия имейл. Това зависи от информацията, споделена на сайтовете на издателствата. Но отново подчертавам – най-важното е да изпратите ръкописа си там, където издават такъв тип литература.

Това е всичко, за което се сещам спрямо формата на ръкописа – в друг пост бях писала за програмата, която използвам за писане, но ще я спомена и тук – Scrivener. След завършването на ръкописа, много лесно се прехвърля в word формат, който да бъде готов за изпращане.

Надявам се тази информация да е била полезна, а ако имате още въпроси, свързани с това, то – пишете ми. 😊🕯

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s