Как се появи “Лицата на думите”

Днес ми се иска да разкажа за “Лицата на думите” – една съвсем случайна идея, която бързо се превърна в нещо много специално за мен.

“Лицата на думите” напечатано от мен след поне двайсетия опит.

Идеята за “Лицата на думите” действително се появи съвсем случайно. Никога, дори за миг, не съм предполагала, че ще се захвана с нещо подобно – имам любими предавания и подкастове, но интересът ми към тях винаги е бил като зрител и слушател. И когато идеята ме осени, не очаквах хората, на които я споделих да я одобрят, а съвсем не очаквах накрая наистина да я осъществим – и то толкова бързо.

Идеята за “Лицата на думите” се появи един следобяд, когато се опитвах да напиша достойни въпроси, които да задам на авторката Антония Апостолова за нейната тогава прясно появила се книга “Потъване в мъртво море”. Тъй като Антония има прекрасна рубрика “Литературни разговори с Антония Апостолова”, където прави страхотни ревюта и задава истински интересни и смислени въпроси, задачата ми да се представя достойно никак не бе лесна. Идеята за това интервю бе моя – замислих се, че би било грехота Антония да не разкаже за собствената си книга в нейната рубрика поради простата причина, че… ами не може да си зададе въпросите сама. И реших да й предложа аз да я интервюирам за нейния сайт – и след малко увещания, тя прие. Така, за пръв път в моя живот, се оказах в ролята на интервюиращ. И въпреки, че се притеснявах и вълнувах, ми хареса. Хареса ми възможността да задам интересни въпроси на смислени хора, такива, които имат какво да кажат. И ето така, с тези мисли в главата, изведнъж се появи идеята за “Лицата на думите”.

С Иван Русланов на снимачния ден.

Идеята си дойде с името и с атмосферата, която впоследствие създадохме – книжна, с лавици с книги, старо бюро и гостите, донесли нещо от тяхното творческо кътче. Още в онзи момент реших, че интервюиращият трябва да остане зад кадър, защото в случая интервюиращият щях да съм аз, а идеята не е да поставям себе си на фокус. И веднага след това се роди идеята за картоните, върху които са напечатани въпросите, които гостите сами прочитат. И веднага след това дойде Иван Русланов. Знаех, че трудно ще се справя сама, а Иван Русланов е приятел, когото силно ценя, съмишленик – и знаех, че ако “Лицата на думите” ще се превърне в действителност, то трябва да го създадем двамата заедно. Честно казано, след като въодушевена му писах за идеята и докато чаках неговия отговор, реших, че вероятността да ми откаже е далеч по-голяма от обратната. Знам колко зает е Иван и изобщо – защо ще се доверява за такова нещо на мен – човек без никакъв опит? Такива мисли ми се въртяха в главата, докато чаках неговия отговор – за моя огромна радост Иван ми се довери и се съгласи. За което му благодаря!

В няколко разговора изчистихме концепцията на “Лицата на думите”, обсъдихме атмосферата, вероятните първи гости, начина на заснемане. Всъщност тук е моментът да споделя, че Иван Русланов е главният отговорник за гостите в “Лицата на думите” – нямаше да се справя толкова бързо и лесно без него.

С първия ни гост – Михаил Митев.

Полека започнах да осъзнавам, че идеята далеч не е толкова лесна за осъществяване, въпреки че се случва в youtube. Но за нас бе важно да изглежда професионално – сякаш е на екрана на телевизора – независимо, че се излъчва в онлайн платформа.

Появи се и колебанието дали хората, които ще поканим за гости в първия – да го наречем – сезон, ще ни гласуват това доверие – да участват в нещо, за което ще чуят единствено описание, без да са имали възможността да го гледат и да преценят дали им допада такъв формат или не. И тук е мястото да благодаря на нашите първи гости за доверието. 🙏🏻

С Иван решихме, че “Лицата на думите” ще бъде платформа, чрез която ще показваме… ами, лицата на думите. Лицата на хората, които стоят зад тях, които по един или друг начин са отдали живота си на думите. Решихме, че на първо място това ще бъде платформа за младите автори – една възможност да разкажат за себе си и за творчеството си. Но също така решихме, че не искаме да се ограничаваме само с това, и така “Лицата на думите” се превърна в платформа за млади автори, любими такива, книжни блогъри, редактори, критици, журналисти, сценаристи, събирачи и разказвачи на истории, актьори и дори страстни читатели.

Кадър от “шапката” на “Лицата на думите”.

След като избистрихме концепцията, дойде време за събирането на екип, с който да я осъществим. И естествено първият човек, към когото се обърнах е Алек Алексиев – безкрайно, истински съм му благодарна за начина, по който откликва на моите идеи, за професионализма и отдадеността, с които ги прегръща и осъществява – изобщо това е неговият подход към всичко, с което се захваща – знам колко много влага във всичките си начинания и затова съм сигурна, че няма как да не се увенчаят с успех – “Доза щастие” е един светъл пример за това как се създава с душа и плам – и как това се усеща от хората, които се докосват до създаденото. И веднага, веднага споменавам любимата Яна Титова – любима във всичко – като актриса, сценарист, режисьор и най-вече човек – тя е от онези хора към които не можеш да останеш безразличен, а лекотата, с която излежда, че прави всичко е заразителна. Има нещо вълшебно (а и поучително) в това да наблюдаваш как Яна твори – изключително талантлива е. И сега ще изредя всички хора, които застанаха зад “Лицата на думите” – изреждам ги с огромна, огромна благодарност. Освен Алек Алексиев в ролята на продуцент заедно с Ники Стоичков и NO BLINK studio, и Яна Титова в ролята на монтажист, “Лицата на думите” е дело на: Ники Стойков – оператор, Мирела Василева – сценограф, и Стоян Дойчев, когото няма как да пропусна да спомена по две причини: първо, негов реквизит е зелената жаба, която протяга нозе от лавицата в “Лицата на думите”, но едно още по-голямо дело е негово, а именно – появата на бюрото през едни свръхтесни и вити стълби до втория етаж, където се проведоха снимките. Не беше планирана тази негова роля, но му благодаря от сърце, че я изигра така отдадено! Между другото, има един чуден негов запис – монолог пред камерата на “Лицата на думите”, заснет с цел проба на… и аз не знам на какво, нищо не разбирам от снимачна техника. 😅 Та този монолог е голямо богатство, макар и само за домашна употреба! Всичко изредено до тук вече би трябвало да е загатнало за духа на този екип – семейство, това са те, така работят. И когато си спомням за снимачния ден, понякога ми се иска да бях актриса или режисьор – изобщо нещо, с което да съм част от подобен екип, защото писателят в творчеството си е сам.

Чакам с нетърпение дъщерите ми да пораснат още малко, за да гледаме заедно епизодите на “Лицата на думите”.

Преди снимачния ден за епизодите, имахме снимачен ден за “шапката” – този термин научих покрай “Лицата на думите” – означава онези секудни, с които започва всяко предаване. За “шапката” с Иван, Ники, Алек и Мирела се разбрахме от раз. Почти без думи. Искахме да е нещо уютно, книжно, домашно и ретро. И се получи дори по-хубава, отколкото си я представях! Бюрото, което е заснето в “шапката” е моето бюро – на което все още не съм написала и ред, защото в момента холът е окупиран от бебешко присъствие, а аз се крия на терасата и пиша там – напоследък придружена от древна духалка и няколко ката чорапи, ръкавици, шалове, плюшени халати и палто. Същото това бюро участва в епизодите на “Лицата на думите” – местим го от хола до мястото на заснемане, което не е никак лесна задача, защото бюрото е антикварно и съответно доста тежко. Но се справихме.

Пръстите, които пишат на пишещата машина в “шапката” са моите – оказа се доста трудно да се печата на пишеща машина – буквите имат съвсе различна подредба и ми бе нужен някъде половин час, за да се науча да печатам бързо и без грешка “Лицата на думите”.

Не беше лесно да намерим стара и работеща пишеща машина – а още по-трудно бе намирането на мастило за тъкмо този стар модел. Но Мирела бойно се справи със задачата.

Истината е, че “Лицата на думите” се превърна в нещо действително ценно за мен на снимачния ден на епизодите. Помня колко силно се вълнувах още от сутринта – събудих се около шест часа, в осем и половина екипът трябваше да е на място, за да се подготви, а първото ни интервю бе насрочено за десет и половина. Боже! Много се вълнувах – най-вече заради гласуваното ми доверие и отговорността към гостите – да ги представим по най-добрия възможен начин, да оправдаем доверието им. С повечето от тях се запознах на живо тогава – в онзи снимачен ден. И тъкмо това се оказа най-ценното за мен в “Лицата на думите” – срещите, разговорите зад кадър. Всички срещи бяха приятни, весели и непринудени.

Кадър от снимачния ден на “шапката”. Черната книга “Девет разказа. Семейство Глас” от Селинджър е копието от моето детство – любима книга.

Благодарение на нашите гости и човешкото им отношение успяхме да се справим с една от най-важните ни задачи – да представим разговора в “Лицата на думите” по един непринуден, естествен и същевременно дълбок начин. А за мен бе истинско удоволствие да измисля въпросите – с Иван ги разделихме помежду си, едната част от тях е измислена от него, другата – от мен.

Може би е редно да спомена, че гласът зад кадър е на Иван – това бе решение, което взехме спонтанно, в последния момент, защото осъзнахме, че има вероятност интервютата да приключат твърде бързо, ако гостът не е от най-словоохотливите. Затова решихме Иван да застане зад кадър и да се вмъква от време на време с въпроси, които не са предварително написани. А и така поразчупихме начина, по който се случват интервютата и мисля, че се получи много приятно – надявам се и зрителите да смятат така. 😊🙏🏻 Между другото гостите не знаят предварително въпросите си – получават картончетата, когато пристигнат. Получава се много интересно, тъй като особено за философските въпроси нямат време за подготовка и подредба на мислите – и така отговорите им са съвсем естествени и непринудени.

Изобщо “Лицата на думите” е едно голямо приключение, а с времето трупаме опит и тепърва ще се развиваме. Признавам, че ми се иска “Лицата на думите” да намери своята голяма публика – разбира се, доколкото позволява формат като този у нас. Иска ми се да можем да предложим на младите автори и на всички наши гости колкото може по-голяма платформа – особено на младите и прохождащи автори.

Камера. Начало.
Кадър от снимачния ден на “шапката”.

В този ред на мисли, държа да отбележа, че всички вие – любителите на думи покрай мен – рано или късно ще застанете пред камерата на “Лицата на думите” – ще се постарая да уговоря всеки един от вас. 😊🙏🏻💃🏻

А за тези от вас, които за пръв път чуват за “Лицата на думите” – то се излъчва два пъти месечно (винаги в петък в 16:00 часа) в моя youtube канал – Camellia Kutcher, като винаги ще споделям епизода и на моята фейсбук страница.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s