По време на неотдавнашния виртуален книжен брънч, където естествено говорихме за книги – за “Дом” и “Нощ”, за предстоящия трети роман, за романа, който в момента превеждам – получих два много интересни въпроса. Всъщност всички въпроси бяха интересни, но тези два ги отделям, понеже не успях да отговоря – не и с размаха, с който ми се искаше. Паметта ми е такава – хвърчи – и невинаги успявам да я уловя в мига, когато ми трябва.
Затова още по време на разговора обещах да пиша в блога по темите на двата въпроса.
Та днес започвам с първата тема: филми за Втората световна война, които препоръчвам:
1. “Пианистът” – много са причините да харесвам този филм. Роман Полански, Ейдриън Броуди, музиката на Фредерик Шопен, фактът, че е адаптация по мемоарите на Владислав Шпилман: “Smierc miasta”.
2. “Корчак” – филм за историята на Януш Корчак, поляк от еврейски произход и забележителен човек. Лекар, педиатър, публицист, писател, автор на детски книжки, обществен деец и директор на създадено от него сиропиталище във Варшава. По време на Втората световна война, децата от сиропиталището са преместени в гетото, а Корчак се премества заедно с тях. Многократно му е предлагано да се спаси заради известното му име, но той отказва. Когато децата са насочени към лагера Треблинка, където да срещнат смъртта си в газовите камери, Корчак тръгва с тях, отново пренебрегвайки предложенията той да се спаси, и умира с тях там. Какво повече да добави човек към тази история… Всъщност ще добавя нещо, което е свързано с “Пианистът” – Владислав Шпилман пише за Януш Корчак в мемоарите си.
3. “Шоа” – този френски документален филм се състои главно от интервюта със служители и оцелели от лагерите, изобщо със свидетели на Холокоста. Деветчасовият филм на Клод Ланзман е труден за преглъщане, но необходим.
4. “Безсъдбовност” – филм по едноименния роман на Имре Кертес. Сценарист е самият Имре Кертес, продукцията е унгарско-британска-германска, а музиката е на Енио Мориконе. Но всичко това бледнее пред историятата, описана по толкова покъртителен начин от Кертес в романа му, че човек остава безмълвен, както се случва и след прочита на “Нощта” от Ели Визел. Имре Кертес, както всъщност и Ели Визел, е носител на Нобелова награда за литература. А филмът си заслужава.
5. “Рим – открит град” – режисьор е Роберто Роселини, а впечатляващото във филма е, че той е заснет непосредствено след края на Втората световна война. Силно въздействаща драма за нацистката окупация в Рим, която е заснета сред руините от Втората световна война.
6. “Списъкът на Шиндлер” – едва ли има някой, който да не е чувал за този филм и все пак няма как да не го спомена.
7. “Шоуто на Айхман” – филм за процеса срещу Адолф Айхман, като въпреки, че филмът е игрален, в него се излъчват и действителни записи от процеса.
8. “Жената на зоопазача” – филм по едноименната книга на Даян Акерман, базирана върху непубликувания дневник на Антонина Забинска. Действителната история на Антонина и съпруга й, които укриват евреи във Варшавската зоологическа градина по време на нацистката окупация. Филмът е заснет много образно и красиво – и по мое мнение е подходящ и за деца, поне аз го изгледах заедно с моите дъщери.
9. “Момчето с раираната пижама” – филм по едноименния роман на Джон Бойн. И той, като предния филм, е подходящ за деца, и него изгледах заедно с моите дъщери.
10. “Френска сюита” – филм по едноименния роман на Ирен Немировски. Преди време бях споменала книгата в списъка с препоръки за книги за Втората световна война за “Аз чета”. Съдбата на Ирен Немировски не е щастлива – тя умира в Аушвиц, а романът й “Френска сюита” е публикуван след нейната смърт. Той става бестселър във Франция и се смята за забележителен с това, че е написан по време на събитията, които описва, и в същото време съдържа в себе си силно проницателна рефлексия на случващото се.
11. “Крадецът на книги” – едва ли някой не е чувал и за този филм, или за едноименния роман на Маркъс Зюсак, но няма как да не го спомена.
12. “Продавачът на вестници и цигари” – филм по едноименния роман на Роберт Зееталер. Много харесах романа, а филмът също си заслужава.
13. “Фотографът от Маутхаузен” – филм, проследяващ историята на Франсиско Бойск, фотограф, който попада в лагера Маутхаузен. Там той фотографира зверствата, на които става свидетел, и впоследствие неговите фотографии изиграват важна роля в Нюрнбергските процеси.
14. “Най-мрачният час” – великолепен филм за Уинстън Чърчил, а отрязъкът от време, който филма показва е Втората световна война.
15. “Хана Аренд” – Хана Аренд е философ и политолог. Немкиня от еврейски произход, тя живее в Америка, и по време на процеса срещу Айхман заминава за Израел, за да го отрази за “The New Yorker”. Биографичната драма е центрирана около този момент от нейния живот.
16. “Великият диктатор” – ами, няма как да не го спомена. Велик Чарли Чаплин. Далновиден и откровен.
17. “Resistance” – това е нов филм, излязъл съвсем наскоро, а аз все още не съм го гледала, но все пак го споменавам тук, защото ми звучи интересно. Биографичната драма разказва за живота на известния френски актьор и мим от еврейски произход Марсел Марсо, който в младостта си се присъединява към френската съпротива.
18. Tas tagebuch der Anne Frank – няма как да не завърша с Анне Франк. Тази продукция е немска и е от 2016 година.
И макар списъкът да може да продължава още, то ще спра дотук. Постарах се да подбера филми за всеки вкус – макар че за какъв вкус може да се говори спрямо Втората световна война. И все пак някои филми са по-лесни за смилане, други са тежки като милиони съдби. Някои са подходящи и за деца, а други смазват всичко детско в теб. Но тези филми са важни, тази тема е важна, никога не бива да забравяме, за да не повторим отново. А подобни книги и филми ни напомнят – къде е мястото на човека в едни безумни времена, и може би могат да ни напомнят да бъдем повече човеци и днес. Защото в крайна сметка, когато войната ни ограби от всичко, наша остава единствено човещината, единствено тя винаги, във всяко време, зависи от нас. Нека я пазим.
за книгите и писането 